Елементарна теория на музиката
(от " Елементарна теория на музиката " авт. Парашкев Хаджиев )
Важна част от обучението по музика естествено е и теорията. В следващите публикации ще ви запозная със " Елементарна теория на музиката " от Парашкев Хаджиев
Основни понятия
Тон и шум
когато дадено пъргаво тяло трепти, в окръжаващия го въздух възниква така наречените звукови вълни. Достигнали до слуховият орган, звуковите вълни предизвикват усещане за звук.
Звуковете биват два вида: тонове и шумове. ТОН се получава в резултат на равномерно, периодично трептене, т.е. когато тялото извършва за дадено време, например за всяка секунда , определен, постоянен брой трептения, докато при неопределен, непостоянен брой трептения се получава шум.
Тоновете се различават по височчина, трайност, сила и тембър.
Височината на тона се обуслвя от абсолютния брой трептения (наречен оше Херц, Hertz, или накратко Hz, по името на физика Хайнрих Херц) се увеличава и височината на тона.
Броя на трептенията, които човешкото ухо може да възприеме като тонове, лежи между 16 и 60 000 херца, обаче тоновете с над 4000 херца са музикално почти неупотребими.
Камертонът е уред, който служи за установяване абсолютната и постоянна височина на тоновете. Обикновено той представлява една двузъба метална вилка, която при удър издава най- често тона ла от първа октава ( Откривател на камертона е англичанинът Джон Шоър през 1711г.)
Дълги години абсолщтната височина на камертона е била най-различна:
1788г. -Париж- ла от първа октава-409 Херца
1850г.-Виена, Берлин - ла от първа октава-442 Херца
1858г.-Интернационална конференция в Париж - ла от първа октава-435 Херца
1885г.-Интернационална конференция в Виена - ла от първа октава-435 Херца
1939 и 1941г.-Интернационално споразумение - ла от първа октава-440 Херца
Трайността на тона зависи от продължителността на времето, през което звуковите вълни предизвикват възприятие за тон.
Силата на тона зависи от ширината на амплитудата, която се получава при трептене. Колкото по-широка е амплитудата, толкова по-силен е тона.
Тембърът, или цветът на тона, е онова качество, по което се отличават отделните инструменти и гласове. В природата не съществуват прости тонове. Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове, парциални, аликвотни или хармонични тонове. Те се получават в резултат на това, че трептящият източник на тон освен с цялата си маса трепти и с нейните части. Така при трептенето на цялата маса се получава главният, основният тон, този тон, който звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса се получава друг, по-висок тон, от трептенето на третината- трети, още по-висок.
Редът, в който се явяват обертоновете, се нарича натурален звукоред. В този ред се явяват и натуралните тонове при медните духови инструменти, а така също и флажолетните тонове при струнните.