Класическа китара
В този раздел може да научите всичко което ви интересува за класическата китара, а в подразделите може да разгледате различни уроци по класическа китара!
Пиеси : Тук
Етюди : Тук
Китарата е древен и благороден инструмен, чиято история
може да бъде проследена над 4000 години назад във времето. Има много теории за
произхода на инструмента. Често се твърди, че китарата е
произлязла от лютнята, или дори от древногръцкия „κιθάρα“ ( китхара ). Изследване
направено от д-р Майкъл Kaшa през 1960
показа, че тези твърдения са неправилни. Той показа, че лютнята има отделна линия на развитие, която споделя общи
предци с китарата, но няма влияние върху развитието и. Влиянието в обратна
посока не може да се отрече също.
Единствените "доказателства"
за теорията на ”китхара“ е приликата между гръцката дума "kithara" и испанската дума "quitarra". Трудно е да си представим как китарата може да се е развила от ”kithara“ , която е напълно различен вид инструмент, а
именно -кръгла арфа с квадратни рамки, или "лира".
Най-ранният струнен инструмент познат на
археолозите е купоподобната арфа и тамбурс. Такива инструменти са намирани в
древен Шумер, Вавилон и Египедската цивилизация около 2500-2000 г.пр.хр. Те са
имали една или няколко копринени струни[12].
Най- стария китаро подобен запазен инструмент е на 3500
г. преднадлежала на Египедски певец. Намерения танбур има три струни и плектрум
( перо).
Смятания за един от прародителите
на китарата Уд е пренесен от маврите в Испания. Тамбура взема друга линия на развитие
в страните от Арабския полуостров. Променя пропорциите си и няма прагчета.
Европеиците добавят прагчета на Уд-а и го наричат „Лютня“ произлизащо от
арабското име " Al'ud "(буквално" на дърво "), чрез испанското име" възхваляват ". лютня или Уд се определя
като инструмент с къса шия .много струни, голямо крушовидно тяло. От 15 до 17 в. лютнята е
разпространена из цяла Европа. Лютната за времето си също е изиграла своята
важна роля за развитието на музикалния живот в Западна Европа.
Чрез
намесата на маврите в Испания се появява един от най-емблематичните китарни
стилове. Фламенкото възниква при сливането на културите на населението на
средновековна Андалусия, на чиито територии живеели араби, евреи, цигани,
християни под «патронажа» на мюсюлманите, които се отнасяли доста толератнтно
към традициите им. В този период три религии – християнството, исляма и юдаизма
– влезли в по-тясно и вероятно по-продуктивно отколкото в предходните епохи взаимодействие
една с друга. Това бил период на всеобщо търсене – между хората от различни
вероизповедания протичал обмен на знания. Давал се приоритет на практическия
опит, но същевременно с него човешкият живот се разглеждал много символично.
Духовните ценности се тълкували различно от различните религии, но всички те ги
уважавали в еднаква степен. Фламенкото като символ на тази епоха се сформирало
при срещата на многото култури, затова то побира в себе си и синтезира знанията
на тези различни традиции.[9]
Името китара идва от древен санскрит „ tar” (струна). Срещат
се струнни музикални иснструменти с това име в централна Азия. Те са запазили
своята форма непроменена от стотици години. Много от тях имат име което
завършва на „ tar “ отговарящо за броя струни – Dotar, Setar, Chartar, Panchtar – две, три, четири, пет струни.
Индииския Sitar със сигурност е зел името си от Персииския Setar, но след векове Индийския се
развива в напълно различен инструмент [12].
Става
ясно, че древните прародители на китарата идват в Европа от Египет и
Месопотамия. Ранната версия на този инструмент най-често е имал четири струни.
През ренесанса струните стават пет и се появява стандартно настроиване ( A D G B E ) както при първите пет струни и на съвременната китара. Също така и формата
е почти същата.
Шестстунната
китара се появява в Италия „ guitarra battente” през 17
век и всички производители на китари в Европа започват да следват това
нововъведение Съвременния си вид добива в края на XVIII и началото на XIX век.
Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки —
позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната —
испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и
руска седемструнна.
Класическата
китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на Англия и Франция.
В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от лютиерите —
започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се
различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени
с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент
значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ век от виртуозите Франческо
Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната
култура на Европа.
За
китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и други
световноизвестни композитори [7].
Съвременната
класическа китара има следните характерни особености:
Тя е
акустичен инструмент. Звукът се усилва единствено благодарение на формата на
корпуса и акустичните качества използваната дървесина.
Има
шест струни. Някои класически китари имат 7 или 8 струни за увеличаване на басовия
диапазон. Седемструнна китара е руската класическа китара.
Струните са
изработени от синтетичен материал най-често найлон. В миналото са изработвани от животински черва. Последните три струни (4-та, 5-та и 6-та) са увити с метал, най-често никел, но сърцевината им е от найлон. По-рядко се среща трета увита струна.
Поради
слабото обтягане на струните, грифът се
изработва изцяло от дърво без да има нужда от усилване с метален прът.
Грифът
е значително по-широк а струните са на по-голямо разстояние от него, отколкото
на китарите със метални струни. От една страна това улеснява „намирането“ на
определена нота, но от друга изисква значително по-големи усилие от пръстите по
време на свирене например при баре.
Класическите
китари имат само 12 прагчета между главата и тялото на китарата, докато при
китарите с метални струни обикновено има 14 и повече прагчета.
Плочката
на грифа традиционно е изцяло черен без никакви маркери. Ако изобщо има такива
те са отстрани от „горната“ страна т.е. откъм 6-та струна (болшинството
китаристи държат китарата с лява ръка върху грифа и използват дясната за
звукоизвличане при което 6-та струна се намира най-близко до лицето на
китариста).
Класическите
китари по принцип се правят без плочка, която да предпазва горната страница на
корпуса на китарата. Тъй като при класическата китара не се предполага
използването на перце няма
нужда от подобна защита а всеки допълнителен детайл влошава акустиката на
инструмента. Изключение правят китарите за фламенко където
се използват много удари с пръсти и нокти по корпуса, но те по принцип се
считат за отделен тип китари тъй като имат и други конструктивни особености.
Тоновият
обхват на китарата е от Ми на голяма до Си на трета октава.
На
класическа китара по традиция се свири без усилване на звука, но при изпълнения на шумни места може да се използва микрофон пред
или вътре в корпуса на китарата.
Свиренето
на класическа китара предполага и „класическа постановка“ на изпълнителя
въпреки, че това е въпрос както лични предпочитания така и на възгледи на
различните школи. Най-често срещаната постановка е с корпус на китарата лежащ на
лявото бедро и гриф разположен под ъгъл около 45° спрямо пода. Тази позиция
изисква повдигане на левия крак с помощта на стъпенка (столче за крак).
Класическата китара е предназначена за свирене с найлонови струни заради
което тя е много по-мека и притежава по-нежен и мек звук, подходящ повече за класическа
музика.
